Любов с шефа?
Назад
22/06/2014 - 13:33 | Любов
Здравейте. На 20 години съм, и уча в Англия, Лондон. Когато дойдох започнах да си търся някаква работа и попаднах на фирма, която търсеше асистентка по възможност с повече говорими езици. Реших да се пробвам, и ме приеха (само да подчертая, че не съм асистентка на шефа). Първият работен ден мина ужасно, защото аз съм българка а те повечето там са англичани и ме гледаха странно. Минаха 2-3 месеца аз си вършех работата добре, защото имах нужда от тези пари. Докато шефа не ме повика. До сега не го бях виждала. Бях виждала моят шеф, но не и главният (тоест собственика на фирмата).
Когато влязох първото нещо, което ми направи впечатление беше, че той е доста млад за шеф на такава огромна фирма. (на 26 години е) Когато седнах единственото което ми правеше впечатление беше, колко красив е всъщност. Той започна да говори как съм помагала много на главният редактор, и всякакви хубави неща. Когато свърши да говори ми каза, че трябва да отида на тяхно събрание, и може да помисли за повишение. След този ден, странното беше че ме викаше всеки ден в офиса си. И все с няк'ва тъпа причина от сорта на да му донеса кафе, или някакви документи. Забелязах, че ме гледа с по-различен поглед. Но не мога да кажа, че и аз не го харесвах. Та сега това продължава, канил ме е 2 пъти на вечеря, "служебна" естествено, в която не спря да разпитва за това от къде съм, и всякакви лични неща. Кани ме на разни места с предлог, че всичко е служебно а в същото време говорим за неща в личен план. Последното което ми направи впечатление беше, че ходихме на конференция в Манчестър (Англия) и в хотела беше запазил обща стая. Естествено нищо не се получи, защото аз заспах на леглото, а той на дивана. Не знам какво се случва, аз имам симпатии към него. Разликата от 6 години не е кой знае колко много, но се притеснявам, че колегите ще започнат да говорят. Естествено родителите и приятелите ми знаят за ситуацията, и нямат против че е англичанин. Но факта, че ми е шеф ме притеснява. Да подчертая, той няма нито приятелка, нито жена, нито деца. Дайте ми съвет моля, да действам ли като му кажа какво чувствам или да си мълча и да чакам той да го направи?
Коментари
Коментар № 1 от ....
22/06/2014 - 15:20
Коментар № 2 от Bat Kolio
22/06/2014 - 17:43
Коментар № 3 от Авторката
22/06/2014 - 18:40
До номер 2.. Предимството е може би, съм руса и синеока...НО не знам как да го опиша..Еми малко е по-смотан. Не е от типа момчета, които ще се сбие заради теб, ще спи с теб и утре ще е с друга. Не знам как да опиша, но англичаните са леко смотани. Въпреки, че представата ми за мъж е малко побългарена, този направо ме срази.. Единственото, което тук ме притеснява е..Докато съм с него всичко ще е супер, но ако се разделим ще трябва да напусна, и не знам къде ще ме вземат на работа, защото аз все още уча, и английският ми не е на професионално-делово ниво...
Коментар № 4 от Bat Kolio
23/06/2014 - 18:07
Коментар № 5 от Един шеф
30/06/2014 - 12:40
Коментар № 6 от Koko
07/07/2014 - 09:42
Коментар № 7 от Авторката
12/07/2014 - 22:07
Доо шефаа : Е не ти ме довърши. Виж в Англия е по-различно. Тука те водят на кръчми, а там на някви ресторанти дето сигурно салатата е колкото половината ми заплата. Не мисля, че ако не ме харесва ще ме води по такива места :Д :Д
Коментар № 8 от Един шеф
18/07/2014 - 03:09